Михаил III Шишман Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михаил ІІІ Шишман Асен цар на България

Роден:	? ?
Починал:	28 юли 1330 Велбъжд

Михаил III Шишман Асен, български цар (1323 – 1330). Син на деспот Шишман от първия му брак, през 1308 г. съуправител на баща си в Бдинската област. Получава титлата деспот вероятно от българския цар Теодор Светослав, негов братовчед. При избирането му за български цар (1323) приема името Асен, подчертавайки връзките си с Асеневци. През 1324 г. се развежда с Ана-Неда и я заточава заедно с децата им в манастир, след което се оженва за сестрата на византийския император Андроник III Палеолог (вдовица на цар Теодор Светослав). Води неуспешна външна политика. Загива в битка със сърбите (Стефан Душан) при Велбъжд (Кюстендил) на 28 юли 1330 г. Запазени са негови родови царски монограми.[[1]]

[редактиране]

Външни препратки

Видински владетели

Български владетели

Стара Велика България (632 - 681 г.)

Ханове: Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (681 - 1018 г.)

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Втора българска държава (1186 - 1396 г.)

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II

http://borislav.digicom.bg/statii/shishman.htm

МОНОГРАМИ НА МИХАИЛ III ШИШМАН

Дълбокият прабългарски корен на царствения Шишманов род е засвидетелстван във Воденския надпис на цар Самуил ( - 1014 г. ), там с гордост се заявява, че цар Самуил е внук на “стария кавхан Шишман”. В предишна статия направих опит да изведа името Шишман чрез генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр от Шъ Чъ - ръка острие - сека/сеча/ и МъАНъ - метал, желязо - или ШъЧъ МъАНъ - сека желязо - “сечащо желязо”, “желязо, с което се сече” т.е. меч, шашка. Междувпрочем още Херодот(5 в. пр.н.е.) многократно споменава в своята “История” за известната скитска двуостра брадва “сагара”, название напълно покриващо днешното българско “секира”, което потвърждава най-древния произход на лексемата “сека”/”сеча”/. В общественото съзнание на предците ни мечът символизира вярност към положена клетва, към дадена дума, към поето задължение, не случайно ритуалът на заклеване се е извършвал пред изваден меч. В отговорите на папа Николай Първи по допитванията на българите от 866 год. в глава 67 е записано “.... че сте имали обичай, когато сте решавали да обвържете някого с клетва за някаква работа, да слагате пред себе си меч и в него да се заклевате.....”. До нас представата за “меча” при сключване на договореност вероятно е останала в израза “да сечем бас”, който се употребява при сключване на облог, както и в израза “рече и отсече”. Продължавайки разсъжденията за разчитане на царското фамилно име Шишман с участие на прабългарския корен ШъЧъ - сеча -, достигам до графично-буквения запис на ШъЧъ - сеча -, който според съответстващата писмена азбука на “Езика на говорещата азбука” на азите-прабългари ще изглежда - Ш 1 , тук графичният знак за Чъ - нос, острие, едно - 1 още не е отделен от цифрата “1” посредством еволюция към Ч, еволюция, която описах в предишни статии. Според мен, горните разсъждения са илюстрирани по чудесен начин в монограмите на цар Михаил III Шишман(1323 -1330 г.). Трябва да отчитаме практиката от множество прабългарски надписи, буквите при изписване на думите не винаги да спазват строга графична линейност, а често да се свързват със съседни букви според тяхното повърхностно разположение. А също да вземем под внимание прабългарската писмена традиция, буквеният запис при основни лексеми от езика ЪЗъЕр да бъде възприеман като единен символен знак на думата, който никога не губи своя побуквен произход /за което многократно съм писал/. Подобен подход се прилага и при изработване на монограми.
Документални извори величаят като български цар могъщия деспот Шишман, управлявал към края на 13 век Видинска област, бащата на цар Михаил III Шишман(1323-1330). Запазени са средновековни паметници съдържащи родовия царски монограм на Михаил III Шишман(1323-1330). Без да се задълбочавам ще спомена, че характерно за 14 век са много срещани монограми на български царе, които откриваме върху сечени от тях монети и другаде. Но забележителното за Михаил III Шишман(1323-1330) е, че неговият монограм съдържа букви от най-древната писменост на азите- прабългари, и представлява не друго, а буквен запис на думата ШъЧъ - сеча -, откъдето произлиза името на старата прабългарска кавханска и царска фамилия Шишман. Явно Михаил III Шишман е държал да подчертае своя автентичен благороднически произход, водещ началото си от стар прабългарски кавхански род от времето на Първото българско царство отсам Дунав. Предлагам на читателите да се убедят сами. Фиг.1 и фиг.2 са монограми на цар Михаил III Шишман от медни монети, сечени в Търново. На фиг. 4 царският монограм на М.Шишман е изобразен върху знамето на българската столицаТърново /Drinago/ от географска карта на Анджелино Далорто, рисувана 1325 - 1330 год. Знакът на цар М.Шишман от фиг. 5 е намерен във Велико Търново. А самата “разшифровка” на Шишмановото име и знак като произлизащи от “сеча” и “меч/шашка/” може да открием върху сребърника на Ярослав Мъдри(978-1054), доказващ между другото и близките връзки между средновековните българска и руска държавност.

Борислав Иванов Иванов
гр. Бургас 10.03.2003 год.